ИВАН СРАЦИМИР (неизв.-ок. 1398)
Владетел на Видинското царство (1371-1396), първороден син на цар Иван Александър (1331-1371) от брака с първата му съпруга - влашката принцеса Теодора. За сметка на по-малкия си брат Иван Шишман бил лишен от правото на престолонаследник и в замяна на това получил част от българската държава с център Видин. Там И. С. се обявил за независим владетел. През 1365 в неговите владения нахлули войските на маджарския крал Лудвик I Велики, които го отвели в плен и го затворили в замъка Хумник (Хърватско). Бил освободен в 1369. След завръщането си във Видин поддържал враждебни отношения с Търново и успял да заграби временно от него Софийската област. Скъсал изцяло и църковните си връзки с Търновската патриаршия и минал под върховенството на цариградския патриарх. През 1388 И. С. станал васал на султан Мурад I (1362-1389) и пуснал малък османски гарнизон в своята столица. През 1396 унгарският крал Сигизмунд III предприел поход против Османската империя. И. С. се възползвал от това, отхвърлил своя васалитет спрямо султана и прогонил намиращия се в града османски гарнизон. След разбиването на крал Сигизмунд III в Никополската битка 1396 султан Баязид I се насочил към Видин, превзел го, пленил И. С. и го отвел в Мала Азия. Тук той останал до края на живота си. Неудовлетворен от амбицията да стане наследник на своя баща, И. С. през цялото си управление отхвърлял всички опити на брат си Иван Шишман за помирение и по такъв начин улеснил до голяма степен завладяването на Търновското царство (1393) от османските нашественици, което ускорило и падането на неговото царство и покоряването на цялата българска държава.
От други източници:
Изследванията в последните години показват, че Иван Срацимир е вторият син на цар Иван Александър от брака му с Теодора, а първородният е Михаил Асен. Към 1352 г. вече се споменава в изворите като "млад цар", титла показваща статута му на престолонаследник. Към 1355-1356 г. цар Иван Александър обявява за наследник на престола Иван Шишман, като обосновава решението си с факта, че по-младият му син е "багренороден". Като компенсация Иван Срацимир получава във владение Видин и областта му и скоро се обявява за "цар на българи и гърци". В някои изследвания съществува твърдението, че цар Иван Срацимир не е поддържал враждебни отношения с Търновското царство след 1369 г. Основен аргумент в подкрепа на тази теза е фактът, че той не се опитва по никакъв начин да оспори властта на цар Иван Шишман след смъртта на Иван Александър. Титулатурата на видинския владетел също не дава основание за такова твърдение. В Брашовската грамота Иван Срацимир се подписва като "цар на българите", докато неговият брат е "цар и самодържец на всички българи и гърци". Неоснователна обаче е тезата за конфликт между Иван Срацимир и Иван Шишман, довел до военни действия между двамата в спор за София и за завладяването на Софийска област от видинския цар. В действителност отношенията между двамата братя не са били добри и дори общата опасност не успява да ги сплоти. Вероятно към 1393 г. цар Иван Срацимир ясно е съзнавал, че помощ може да дойде единствено от страна на унгарското кралство. За разлика от своя брат Иван Срацимир възприел линия на изчакване и изпълняване на васалните отношения. При все това Иван Шишман посочва своя брат като евентуален престолонаследник.
